Банско – Св. Троица

Черквата „Св. Троица“ в гр. Банско е била най-големият православен храм в България до построяването на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.

Днес е под номер 1а. в списъка със 100-те национални туристически обекта на БТС.

Този забележителен храм, превърнал се в символ на вярата и борбеността, крие зад съграждането си история, достойна за сюжет на роман.

Съзирайки дебелите зидове, ограждащи черквата и емблематичната камбанария, човек не може да предположи, че всъщност сградата е с дължина от 44 м., широчина 24 м и височина 12 м., а това съвсем не е случайно.

В началото на XIX век Банско е туптящото сърце на българщината в Пиринска Македония, градът е в разцвет, а представителите на търговско-занаятчийското съсловие имат възможността да пътуват и да носят със себе си светските идеи и иновации. Така у банскалии се заражда мечтата да имат голям и красив храм, подобен на тези, които са виждали по чуждите земи. През 1810 г. първенците на града, начело с кмета Дядо Лазко (Лазар Герман), главно действащо лице в нашия разказ, се събират и решават да построят това мечтано здание. Дядо Лазко и Тома Хаджибена, родственик на Неофит Рилски, даряват от собствените си имоти мястото за построяването, 270 фамилии и 1081 индивидуални дарители даряват парични средства, а който не може да бъде полезен с пари, дарява труда си и делото е подето. Дотук добре, но сагата едва сега започва.

банско черква св троица

Основна пречка за строежа в началото бил турския закон, според който черква може да се строи само на място, където в миналото е имало християнски храм, а в определеното за градежа място такъв уви е нямало. За да бъде преодоляно това препятствие, Дядо Лазко и негов приятел заравят на мястото на бъдещата черква една икона и други църковни реликви, след което придумват една възрастна жена „да сънува“ пророчески сън, който използвали за повод да „открият“ старините на избраното място под зоркия поглед на турските власти.
Следващата стъпка била да издействат ферман с разрешение за строежа от самия султан. Опитали по каналния ред с безброй молби, но отговор така и не дочакали, докато един ден не се разнесла вестта, че солунският валия се сдобил с първороден син, находчивия Дядо Лазко съзрял в това удобен случай да предприеме дипломатическа мисия, приготвили богати дарове за знатната рожба и потеглили да поднесат своите почести, да се поклонят на щастливия баща и да отправят смирено молба да им разреши да построят своя храм. Видимо впечатлен от засвидетелстваното уважение, валията явно успял да издейства необходимото разрешение и скоро в Банско получили султанско ираде, което разрешавало строежа, но с определени размери, които били далеч по-малки от бленуваните.

Строежът започнал през 1833 г. Участие в него взели всички банскалии- кой с каквото може, в строежа били ангажирани 350 майстори- каменоделци, работата не спирала денонощно- върволица от каруци неспирно носела материали само и само възможно най-бързо начинанието да се увенчае с успех. Каква била причината за това бързане?! Имайки предвид поставеното ограничение за размерите на бъдещия храм, общоселския обществен съвет съставя хитър план за заобикаляне на предписанието- решават първо да изградят дебелите, ограждащи терена, зидове и така да скрият изкопа за черквата от очите на турците, а след това в продължение на няколко вечери се промъквали нощем до колчетата, обозначаващи размера на основите, и ги премествали по малко докато достигнали желаните размери. След това работата закипяла на пълни обороти, за да приключи преди турските власти да разкрият измамата.

Въпреки всеобщите усилия и огромното желание на всички участници в градежа на черквата, около година след започването на работата събраните средства привършили и работата спряла. Принуден да намери пари за довършването, Дядо Лазко измолил от неврокопския Мехмед бей, наричан още Алтън бей, заради несметното си богатство, 300 000 гроша. Работата по черквата била възобновена, но скоро след това Лазар Герман бил задържан и повече никога не го видели. Причината за задържането му все още не е изяснена категорично, но версиите са свързани с анонимен донос, последвали проверки, изпадането в немилост на Мехмед бей, който междувременно разбрал, че неволно е спонсорирал изграждането на християнски храм, неподправения гняв на турските власти и жаждата за отмъщение за хитростта на банския кмет. В хода на разразяващата се драма турците се отправят към черквата с намерението да я съборят, но предвидливостта и находчивостта на стария кмет спасява благочестивото дело за пореден път- още в началото на строежа Дядо Лазко бил наредил на входа на черквата да издълбаят освен кръст и два полумесеца със звезди от двете му страни, символ на разбирателството между християни и мюсюлмани в града, който разколебал успешно намерението на турската управа.

В архитектурно отношение храмът „Света Троица“ представлява трикорабна псевдобазилика. Стените ѝ са дебели 110 см, а конструкцията от мурови греди и до днес учудва архитектите. Тежестта на покрива е поета от 12 колони, символизиращи броя на Христовите ученици, обвити с въжета, напоени с катран. Сводовете на вратите и прозорците са от дялани камъни, а стените са иззидани от бял мрамор. В строежа на черквата са участвали много видни местни майстори и зографи. Храмът се отличава с уникални стенописи- голяма част от тях са дело на прочутия майстор Велян Огнев, представител на Дебърската художествена школа, изписаният от него таван представлява звездно небе с облаци и ангели, негови изработки са също красивият резбован иконостас и декоративните елементи; иконите по иконостаса са работа на братята Димитър и Симеон Молерови, чиито баща, Тома Вишанов, е създател на Банската художествена школа. Амвонът е истинска перла- изпъстрен със стилизирани рисунки и достъпен по вита стълба.

Черквата е осветена и приема първите богомолци през 1835 г., но строежът продължава и няколко години след освещаването. Около 1850 г. в двора на храма се изгражда и високата камбанария, представляваща четириъгълна 30-метрова кула с четири отворени арки на върха. На покрива има купол с шест свода, увенчан с кръст от мурово дърво с позлатен гръмоотвод. Неин майстор е Глигор Доюв(уста Глигата). Под купола на кулата са окачени четирите камбани, отлети от братята Велеганови, които взаимстват от хитростта на Дядо Лазко и поставят на най-голямата камбана надпис „Отлята по времето на Султан Хамид II“, за да спечелят турското благоволение. По-късно на кулата е монтиран и часовник, който е дело на прочутият бански майстор Тодор Хаджирадонов.

Тази светиня на българския дух и днес пази непоклатимо устоите на вярата. Храмът е образец на величествен синтез между архитектурни обеми и пространства, дърворезба, фрескова живопис и икони, майсторство и вдъхновение. Превърнала се в символ на града, черквата очаква гостоприемно всички, изкушени от нейната осанка.

Сега имате възможността да видите тази забележителност и като резервирате своето място в това приключение:
Рафтинг по р. Струма – Банско – вр. Полежан и Безбог

В статията са използвани материали от:

  • Министерство на туризма на Република България. В: Туристически портал в България [онлайн]. София. [прегледан на 26.04.2021]. Достъпно от: https://bulgariatravel.org/%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE/
  • Колев, Камен. Възрожденското сърце на Пирин планина. В: Патриотичен десант [онлайн], 25 февруари 2015. [прегледан на 26.04.2021]. Достъпно от: http://www.desant.net/show-news/32427
  • Апартхотел Лъки Банско СПА & Релакс. Църквата „Света Троица“- Банско. В: Официален сайт на Апартхотел Лъки Бансо СПА & Релакс : Блог [онлайн], 26.02.2018. [прегледан на 26.04.2021]. Достъпно от: https://luckybansko.bg/tsarkvata-sveta-troitsa-bansko-p20099/
  • Толев, Панайот. Храм „Света Троица“- град Банско. В: Trips Journal [онлайн]. [прегледан на 26.04.2021]. Достъпно от: https://tripsjournal.com/zabelezhitelnost/hram-sveta-troitsa-bansko
  • БТС. Църква Св. Троица. В: Официален сайт на Български туристически съюз [онлайн]. [прегледан на 26.04.2021]. Достъпно от: https://www.btsbg.org/100nto/crkva-svtroica
  • Фондация „Свята България“. „Св. Троица“- гр. Банско. В: Свети места [онлайн]. [прегледан на 26.04.2021]. Достъпно от: https://bit.ly/3tUGyYm
  • iLoveBulgaria. Църква „Света Троица“- гр. Банско. В: eu [онлайн]. [прегледан на 26.04.2021]. Достъпно от: https://ilovebulgaria.eu/bansko-tsarkva-sveta-troitsa/
  • Банско. В: Уикипедия [онлайн]: Свободната енциклопедия, 09 април 2021, 19:09. [прегледан на 26.04.2021]. Достъпно от: https://bit.ly/3xqJ1vF
  • Света Троица (Банско). В: Уикипедия [онлайн]: Свободната енциклопедия, 06 март 2021, 03:36. [прегледан на 26.04.2021]. Достъпно от: https://bit.ly/3sTihRd

     

Снимки:  iLoveBulgaria. Църква „Света Троица“- гр. Банско. В: ilovebulgaria.eu [онлайн]. [прегледан на 26.04.2021]. Достъпно от: https://ilovebulgaria.eu/bansko-tsarkva-sveta-troitsa/

━━ Разгледайте още ━━

Започнете да пишете термина, по който желаете да направите търсене, и натиснете Enter. Натиснете ESC за отказ.